01
You started your professional journey at a time when electronic music still sounded like something from the future. Do you remember the moment when you realised that this was the kind of music you wanted to create?
Hello, dear colleagues!
It’s a great pleasure for me to be your guest as well. Thank you very much for the invitation. I hope that being here will give your listeners at least a glimpse into what electronic music was — and what its beginnings were like — in Bulgaria.
Those were very unusual times. Electronic music, both as a genre and as a style, was practically unknown to listeners. For me, getting involved with it was a huge challenge. The big question I faced back then was very simple: music or technology?
Over time, a new kind of profession began to take shape — that of the electronic musician — and I found a way to combine two things that initially seemed completely different: technology and music.
In fact, I had been moving towards this combination intuitively since I was very young. I had always wanted to bring technology and music together. I played various electronic instruments even before the synthesizer appeared. One of them was the Ionika, which was a real challenge for me and gave me the opportunity to explore a completely different type of electronic instrument and create music with it.
Eventually, that long-standing desire found its natural expression with the arrival of the synthesizer. It gave me the opportunity not simply to play an instrument, but actually to create electronic music.
02
From the very beginning, you were bringing together two seemingly different worlds — music and technology. So which came first for you: the musician fascinated by technology, or the engineer looking for music within technology?
I’ve been involved in music since I was very young, so music has always come first for me. It has always been an inner feeling — something through which I could express myself and my emotions using the different instruments I played.
Of course, I have always been interested in different forms of expression. So when technology gave me new ways of expressing myself, I naturally embraced them.
Even as a child, I started creating different technical inventions that could somehow support my music.
So if you ask me which came first — music or technology — the answer is definitely music.
I have two degrees, and technology has always been an important part of my life, but for me it was primarily a means of expression.
The synthesizer was the same. It was a tool that allowed me to express what I felt. It wasn't simply a piece of technology — it gave me the opportunity to turn technology itself into a musical language.
03
You also played in the rock band “Vezni.” What did the rock scene teach you that you later brought into your work with electronic and computer music?
My musical education went through several different stages and genres. I listened to symphonic music, choral music, folk music — all kinds of music.
But at one point, rock music became my great passion, and I joined several rock bands that I formed together with friends and fellow musicians.
“Vezni” was the most professional of those bands. We performed at major musical events, and that experience gave me a very strong sense of what professionalism on stage really means.
It was also particularly important for my development as an electronic musician because, with “Vezni,” I had the chance to combine traditional live performance with synthesizers.
The synthesizers completely changed the character of our arrangements.
Rock music has a very distinctive approach to sound. Searching for the right timbres and sounds was a fascinating adventure. At that time, synthesizers were just beginning to become more common in rock music, and every keyboard player wanted to bring something unique to their sound.
So the synthesizer became a very enjoyable and important part of what we did — both on stage and in the studio.
04
In the 1970s, you founded Bulgaria’s first Electronic Music Studio at Bulgarian National Radio — at a time when access to this kind of technology was extremely difficult. What was that period like, and what would you say was your biggest breakthrough?
Creating an electronic music studio in Bulgaria at that time was, in many ways, a breakthrough for the country’s musical and sonic landscape.
We have to remember that this was socialist Bulgaria, where many things were restricted. So bringing a completely new type of music into the Bulgarian soundscape was a tremendous challenge — but also something I was determined to do.
Until then, electronic sound was practically unknown. There were a few bands using synthesizers, but usually the synthesizer was simply used to imitate another instrument — a piano, for example, or some other particular sound.
Creating electronic music as an art form in its own right was something completely different.
And this was happening at a time when electronic music was sometimes described as dehumanising or even decadent.
Despite that, I managed to bring this new sound to the airwaves of Bulgarian National Radio and National Television, which at the time were the country’s only national media.
I also brought together people from many different backgrounds — intellectuals, technicians, engineers, musicians, poets and artists. They all shared an interest in this new musical world that was emerging.
Then came thousands of meetings with listeners, concerts and the beginning of live electronic music performances in Bulgaria. We made numerous recordings for radio, as well as music for films and theatre productions.
Electronic music was only beginning to find its place in Bulgaria.
Looking back, perhaps the most important thing I achieved was simply opening the door for electronic sound in Bulgaria.
At first, it was just a small path. Over time, that path became a huge highway.
And today, that highway is full of electronic sound — on radio, television, music channels, videos and practically everywhere around us.
Something that once seemed almost impossible has become completely normal.
05
Later, you specialised at IRCAM in Paris and encountered the world of Pierre Boulez. What did you take away from that experience that has stayed with you throughout your career?
My specialisations at various European studios gave me a tremendous boost in developing my own approach to electronic music.
IRCAM was particularly important for me. It was a major centre for computer music, and there I encountered technological achievements that seemed almost unbelievable at the time.
It was a completely new stage in my development.
The lectures I attended, together with the practical work I was able to do while creating my own pieces, gave me a completely different perspective on contemporary electronic composition.
I also had the opportunity to meet many composers working with electronic and computer music. Those encounters were extremely valuable — both in developing my own compositional style and later in my work as a teacher.
It was a period when a completely new way of thinking began to emerge for me — a way of thinking about new possibilities for creating sound and about new approaches to composition.
Most importantly, it allowed me to explore new forms of musical expression and create music that reflected the dynamics of the time we were living in.
06
In the early days, technology was a limitation you had to overcome. Today, the possibilities seem almost endless. Do you think technology has made music more free — or sometimes simply too easy to create?
Technology today is at an extraordinary level. It is constantly developing and becoming more sophisticated.
But that doesn't necessarily mean that music itself has become freer.
In some ways, the opposite can happen. Music can become limited by the way people choose to use these technological tools.
Today, more and more people who don't necessarily have the musical education or professional background rely almost entirely on technology to create music.
And that's a problem that will be difficult to overcome, because modern technology allows almost anyone to create music without necessarily understanding the fundamental principles behind it.
As a result, we sometimes get music that lasts for a day. It is here today and forgotten a few hours later.
Of course, that doesn't make the music better.
This is something we discuss constantly at conferences and meetings. And very often, we arrive at the same conclusion:
Today, we have the technology — but sometimes we don't have the ideas.
And that applies not only to professional composers, but also to people who are just starting out.
When we began, our approach to sound was very different. We tried to sculpt sound almost like sculptors — shaping it through every parameter available to us.
Sound itself was the raw material. We had to create it and shape it.
Today, many of these sounds and parameters are already created and programmed by software developers.
And that brings up a very interesting question: who actually owns the sound?
Is it the programmer who created it, or the composer who uses it in a piece of music?
It's a difficult question to answer.
When composers become immersed in all the possibilities offered by modern software, they can easily find themselves in a kind of jungle of sounds.
And sometimes that leads to using technology simply because it is available, rather than using it to serve a genuine musical idea.
07
You are not only a composer and performer, but also a teacher. You created the first specialisation in computer music in Bulgaria. What is the one thing you want young musicians to understand before they start working with technology?
I think the most important thing is their musical education.
Music, whatever form it takes, has its own principles of creation and performance. Young musicians need to understand and master those principles because that is what ultimately creates a true professional.
These principles are connected not only with the fundamental laws of music, but also, in our field, with the laws of sound and sound development.
And that's what makes electronic and computer music so interesting to teach — musical composition is inseparably connected with sound itself and with the way that sound is constructed.
Bringing music, sound and knowledge together — that's where the real craft lies.
Many years ago, when technology was still in its infancy, I used to joke that our profession required 50 percent music and 50 percent technology.
Today, I'm no longer joking when I say that computer music requires 100 percent musical knowledge and 100 percent technological knowledge.
The two have to go hand in hand.
Only then can the music we create have a future.
08
Artificial intelligence is now becoming increasingly involved in music creation. Do you see AI as a new musical instrument — perhaps even a partner for composers — or as something that could fundamentally change our understanding of creativity and authorship?
Artificial intelligence and creativity — that's a difficult subject for me, and I don't think we have an answer yet.
AI can do almost everything — in quotation marks. But it really can do a great deal.
Sometimes it is genuinely difficult to distinguish between music generated by AI and music created by a human, because AI can do it very well.
And that, I would say, is the harsh truth.
AI can search through the enormous musical treasure of the world, find some of the strongest examples, and combine them according to the instructions given by the person asking it to create a composition.
For me, creativity and artificial intelligence is a very long conversation, but I would summarise my position in one sentence:
We need criteria that allow listeners to distinguish between music born from human creativity and music created with the help of artificial intelligence.
People often say that AI has no emotion, no feeling, none of the qualities that are uniquely human.
Perhaps that's true for now.
But what happens in the future?
To what extent should AI replace something that nature has given us — that small seed we call talent, which grows and develops until it becomes something extraordinary?
A creation of natural intelligence. Human creativity. Human genius.
When computers first appeared, I was often asked: “Will computers replace traditional music?”
My answer was always very clear: no, computers cannot replace traditional music in all its different forms and genres.
And today, we can see that this was correct.
But when you ask me whether AI could replace human creativity, my answer is no longer quite so straightforward.
There are many questions, and at this point nobody has all the answers.
When AI is used for routine tasks, it is fantastic. When it is used to process and provide information, it can also be extremely effective.
But when someone uses AI to create art simply because they want to present themselves as an artist, without having developed their own creative foundation, then we have a very serious problem.
And for that problem, we still don't have an answer.
09
After more than five decades in music and hundreds of compositions, what still makes you sit down at your instruments and search for a new sound?
What keeps me working with the same enthusiasm, however cliché it may sound, is my love of the new.
I love innovation. I love new ideas and the things that move humanity forward.
I could never simply stop at what I've already achieved because I know there will always be something new to explore and learn.
And I don't do it just out of curiosity or scientific interest.
I want people to encounter something new — something that can expand their understanding and enrich their experience of life.
That's why I continue to search, to create and to experiment for as long as my health allows me to.
10
Finally, if you had to describe electronic music not with technical terms, but with just one emotion — what would it be?
I would put it in one sentence:
Electronic music is a way of experiencing the world, born from the dynamic age in which we live.
Enjoy the new sounds and the positive emotions they bring, together with the kindness in the world around us — something I believe we all wish for.
01
Вие сте човек, който започва професионалния си път във време, когато електронната музика все още звучи като нещо от бъдещето. Как си спомняте първия момент, в който осъзнахте, че именно това е музиката, която искате да създавате?
Здравейте, уважаеми колеги!
И за мен е огромно удоволствие да бъда гост във вашето радио. Благодаря ви за поканата. Надявам се моето присъствие да покаже поне част от това какво представлява електронната музика и какво беше нейното начало в България.
Онези години бяха много особени, защото електронната музика като стил и като стилистика практически не съществуваше в представите на слушателите. За мен беше огромно предизвикателство да започна да се занимавам с нея. Основната дилема, която стоеше пред мен тогава, беше: музика или техника?
С постепенното изграждане на тази нова, обединяваща професия – електронен музикант – успях да съчетая две на пръв поглед различни сфери на човешката дейност: техниката и музиката.
Това беше предизвикателство, към което аз интуитивно вървях още от ранните си години. Винаги съм имал желание да обединя техниката и музиката. Свирех на различни електронни инструменти още преди появата на синтезатора. Един от тях беше йониката – за мен тя беше истинско предизвикателство и възможност да усвоя един съвсем различен тип електронен инструмент и да създавам музика чрез него.
Така постепенно се оформи и моето дългогодишно желание да съчетая двете неща. А то намери своя естествен израз с появата на синтезатора – инструмент, който ми даде възможност не просто да свиря, а да създавам електронна музика.
02
Още в началото съчетавате две на пръв поглед различни страсти – музиката и техниката. Кое според Вас се появи първо: музикантът, който се интересува от технологии, или инженерът, който търси музика в технологиите?
Аз се занимавам с музика от възраст. Така че музиката винаги е била за мен приоритет, едно вътрешно чувство, чрез което с помощта на различните инструменти, на които съм свирил, съм изразявал своята душевност.
Ако трябва да говорим за изразните средства, аз съм ги използвал в различни аспекти. Когато се появи възможността да използвам и технически прийоми като изразно средство, разбира се, че се възползвах от нея. Още като малък започнах да правя най-различни технически изобретения, които да подпомагат музиката.
Така че, ако трябва да отговоря на въпроса кое е било водещо при мен – музиката или техниката – категорично бих поставил на първо място музиката. Макар че съм човек с две образования и техниката винаги е присъствала в моя живот, тя за мен беше преди всичко средство.
Синтезаторът също беше просто един инструмент, чрез който можех да изразявам своята душевност. За мен той не беше само техническо средство, а възможност да превърна техническите възможности в музикален език.
03
Вие сте свирили и в рок група „Везни“. Какво Ви даде рок сцената, което по-късно пренесохте в електронната и компютърната музика?
Моето музикално възпитание премина през няколко етапа, които обхващаха различни жанрове и направления в музиката. Слушах и симфонична музика, и хорова музика, и народна музика, ако щете. Разбира се, моята емоция и интерес в един период от време беше рок музиката и участието в няколко рок банди, които създавахме с моите приятели музиканти.
„Везни“ беше най-професионалната от тях. Фактът, че се появявахме на сериозни музикални събития, оформи в мен едно особено чувство към професионализма в представянето на този жанр музика.
Във връзка с електронната музика участието ми в група „Везни“ беше особено важно, защото вече имах възможността да съчетавам традиционното музикално изпълнение със синтезатори. Те придаваха на аранжиментите един съвсем различен облик.
Звукоизвличането при рок музиката е специфично и има свой характер. Търсенето на подходящи тембри, които да бъдат необходими за тази музика, беше едно много интересно приключение. По това време синтезаторите започваха активно да навлизат в рок музиката и всеки от музикантите, който свиреше на синтезатори или клавишни инструменти, искаше да внесе нещо оригинално в своето изпълнение.
Така че тембровото участие на синтезатора в рок групата беше един изключително приятен и важен елемент както в живите изпълнения, така и в записите, които правехме
04
През 70-те години създавате първото в България Студио за електронна музика към БНР – във време, когато достъпът до подобна техника е бил огромно предизвикателство. Как изглеждаше този първи период и кой беше най-големият Ви пробив или експеримент тогава?
Създаването на електронно студио по онова време в България беше един своеобразен пробив в звуковата и интонационната среда на страната. Като се има предвид, че много неща бяха забранени в социалистическа България, това наистина беше един невероятен пробив, който се дължеше на моето постоянство и на желанието ми в българската звукова среда да прозвучи нов тип музика.
До този момент електронният звук практически не беше познат, с някои изключения при отделни групи, които използваха синтезатори. Но тогава синтезаторът обикновено се използваше като имитация – на пиано или на някакъв специфичен звуков елемент. Съвсем различно беше да създаваш електронна музика като самостоятелно изкуство.
И всичко това се случваше във време, когато в различни среди се говореше, че електронната музика е дехуманизиращо и дори упадъчно изкуство. Въпреки това успях да пренеса тази нова звукова атмосфера в ефира на Националното радио и Националната телевизия – по онова време единствените национални медии.
Успях също да обединя около себе си хора с различни професии и интереси – интелектуалци, техници, инженери, музиканти, поети, художници. Това беше голям успех, защото всички те бяха съмишленици на идеята за новото, което се случваше в музиката.
Последваха хиляди срещи със слушатели, концерти и началото на концертната дейност с електронен звук в България. Направихме множество записи, които звучаха в ефира, както и музика за много филми и театрални постановки от онзи период – време, в което електронната музика тепърва си пробиваше път у нас.
Това е може би най-важното, което успях да направя – да отворя път за електронния звук в България. В началото това беше една малка пътека, която постепенно се превърна в огромна магистрала. А днес тази магистрала е изпълнена с огромно количество електронен звук – той звучи по радиа, телевизии, музикални канали, във видеа и навсякъде около нас.
Нещо, което тогава изглеждаше почти невъзможно, днес вече е реалност.
05
По-късно специализирате в IRCAM в Париж и се докосвате до школата на Пиер Булез. Какво от този период и от срещата Ви с тази изключителна среда остава с Вас и до днес?
Моите специализации в различни студия в Европа ми дадоха голям тласък в развитието на моята концепция за електронна музика.
Особено важно за мен беше посещението в Иркам – средище на компютърната музика, където се сблъсках с невероятните за времето си постижения в областта на компютърната техника. Това беше едно ново начало в моето развитие.
Лекциите, които слушах там, както и практическата работа, която успях да съчетая със създаването на собствени произведения, ми дадоха нов поглед върху създаването на съвременни електронни композиции.
Срещите с множество композитори на електронна и вече на компютърна музика бяха от голяма полза както за оформянето на моя композиционен стил, така и впоследствие за преподаването на дисциплините, свързани с електронната музика на моите студенти.
Това беше период, в който се оформи един нов мироглед, свързан с новите възможности за звукоизвличане и с нов начин на композиране. За мен той беше изключително важен, защото ми позволи да създавам композиции с много нови изразни средства – музика, която да следва динамиката на века, в който живеем.
06
В началото технологията е била ограничение, което трябва да бъде преодоляно, докато днес възможностите са практически безкрайни. Според Вас това направи ли музиката по-свободна или понякога я направи прекалено лесна за създаване?
Днес технологията е на изключително високо ниво. Тя непрекъснато се развива и усъвършенства. Но това не означава, че музиката става по-свободна. Напротив – в известен смисъл тя се ограничава от начина, по който тези нови технологични средства се използват.
Днес все повече хора, които нямат необходимата подготовка и професионално отношение към музиката, разчитат единствено на технологиите, за да създават произведения. Това е недостатък, който трудно ще бъде преодолян, защото съвременните средства дават възможност на всеки да създава музика, без непременно да притежава основните знания и принципи на музикалното образование.
И така се появява музика, която понякога е еднодневка – днес звучи, а след няколко часа вече е забравена. Това, разбира се, не прави музиката по-добра.
На многобройните конференции и срещи, в които участвам, този въпрос постоянно се обсъжда и анализира. И много често се стига до един основен извод: днес имаме технологии, но понякога ни липсват идеи.
Това се отнася както за професионалните композитори, така и за хората, които тепърва започват да създават музика с помощта на новите технологии.
Идеята за звука, която всички ние следвахме в началото, беше различна. Тогава се опитвахме да извайваме звука като скулптори – да го оформяме чрез различните параметри на изразните средства, с които разполагахме. Самият звук беше материал, който трябваше да бъде създаден и моделиран.
Днес голяма част от тези параметри са предварително създадени и програмирани от разработчиците на съответния софтуер. И тук възниква един много важен въпрос – въпросът за авторството.
Чий е звукът? На програмиста, който го е създал, или на композитора, който го използва в своето произведение?
Това е проблем, който трудно ще бъде разрешен, защото, увличайки се по новите софтуерни възможности, композиторът лесно може да попадне в една своеобразна джунгла от звуци. А тази джунгла понякога води до самоцелно използване на звуковите възможности, вместо до създаването на истинска музикална идея.
07
Вие сте не само композитор и изпълнител, но и преподавател, който създава първата специализация по компютърно музициране в България. Какво е най-важното нещо, което искате младите музиканти да разберат, преди да започнат да работят с технологиите?
Това, което младите музиканти трябва да разберат, е свързано преди всичко с тяхното първоначално музикално възпитание и образование.
Музиката, независимо каква е тя, има своите принципи на създаване и изпълнение. Те трябва да бъдат познавани и усвоени, защото именно така се изгражда истинският професионалист.
Тези принципи, освен че са свързани с основните музикални закони, в нашия случай следват и законите на звуковото развитие. И точно това е ценното при създаването и преподаването на електронна и компютърна музика – фактът, че музикалната композиция е неразривно свързана със звуковото развитие и със звуковата постановка.
Тази амалгама от музика, звук и, не на последно място, познанията ни показват как да се обединят тези два фундаментални елемента – именно това е майсторството.
Преди много години, когато технологиите все още бяха в началото на своето развитие, аз се шегувах, че нашата специалност изисква 50 процента музика и 50 процента технология.
Днес вече не на шега казвам, че компютърното музициране изисква 100 процента музикални познания и 100 процента технологични познания.
Само когато тези две неща вървят заедно, музиката, която се създава, има бъдеще.
08
Днес изкуственият интелект навлиза все по-дълбоко в създаването на музика. Виждате ли AI като нов музикален инструмент и партньор на композитора, или като нещо, което може да промени самото разбиране за авторство и творчество?
Изкуственият интелект и творчеството – това е един болен въпрос, който за мен на този етап няма решение. Причината е, че изкуственият интелект може всичко – в кавички. Но наистина може много. Понякога е трудно да се различат опитите му да създава музика от произведенията на човека, защото той го прави добре. Това е, бих казал, жестоката истина.
Той успява да намери най-добрите примери от световната музикална съкровищница и да ги вплете в желанието на човека, който му поставя задачата да създаде, в кавички, една композиция.
За мен творчеството и изкуственият интелект са една много дълга тема, но бих искал да обобщя позицията си само в едно изречение:
Много е важно да се създадат критерии, по които публиката и слушателят да могат да различават произведението, родено от човешкото творчество, от онова, създадено с помощта на изкуствения интелект.
Говори се, че в изкуствения интелект няма емоция, няма чувство и няма онова, което е присъщо на човека. Засега може би е така. Но какво ще бъде бъдещето?
До каква степен е необходимо изкуственият интелект да измести онова, което е дадено на човека от природата – това малко зрънце, наречено талант, което в един момент започва да се развива, избуява и се превръща в едно невероятно творение?
Творение на естествения интелект, на човешкото творчество, на човешкия гений.
Когато се появи компютърът, много често ми задаваха въпроса: „Компютърът ще измести ли традиционната музика?“
Моят категоричен отговор тогава беше, че компютърът не може да измести традиционната, позната на всички ни музика в нейните различни жанрове. Днес това се потвърждава.
Сега, когато ми задавате въпроса дали изкуственият интелект може да измести човешкото творчество, отговорът ми вече няма да бъде толкова еднозначен. Има много въпросителни, на които засега никой не може да даде отговор.
Когато се използва за рутинни дейности, изкуственият интелект е перфектен. Когато се използва за обработка и предоставяне на информация, също е изключително ефективен.
Но когато се използва за създаване на творчество единствено с желанието човек да се прояви като творец, без самият той да притежава необходимата творческа основа, тогава възниква един много сериозен проблем.
И за този проблем засега няма готов отговор.
09
След повече от пет десетилетия в музиката и стотици създадени произведения, какво все още Ви кара да седнете пред инструментите и да потърсите един нов звук?
Това, което ме кара да продължавам да работя с нестихващ ентусиазъм, колкото и банално да звучи, е любовта ми към новото – към иновациите, към нещата, които движат човечеството напред.
Никога няма да се примиря с това, което съм направил до този момент, защото знам, че винаги има нови неща, които трябва да изследвам и разучавам. И не го правя само от любопитство или от чисто научен интерес. Правя го от желанието хората да се срещат с новото, с нещо, което може да обогати представите им и да засили отношението им към положителния смисъл на живота.
Затова не се отказвам да търся, да създавам и да творя – дотолкова и докогато здравето ми позволява.
10
Ако трябва да опишете електронната музика не с технически термини, а само с една емоция – каква би била тя?
С едно изречение: електронната музика е светоусещане, породено от динамичния век, в който живеем. Радвайте се на новия звук и на добрите емоции, които той носи, с добротата в заобикалящия ни свят -едно желание на всички нас.
